Мардин,Турция

Photo:Mutluhan Ceyhan

Ловци на хвърчила

Мардин е колаж на тема "Най-доброто от Близкия изток".Къщите и конаците от жълт камък,с арабски арки и тесни сукове между тях,биха могли да се намират в Ерусалим,а не на последното възвишение преди сирийската равнина.Между тях стърчат минарета и църковни камбанарии в сирийски стил-с кубета като луковици и остри канелюри.

Жителите на Мардин-на арамейски думата означава "крепост"-са смесени на същия принцип.От векове турци,кюрди,сирийци християни,араби,асирийци живеят в толкова добри отношения,че дори нямат отделни квартали.Съжителството им започва около III в.сл.Хр.,когато сирийците се заселват по склоновете под рушащата се римска крепост на върха.Крепостта е още там,но достапът до нея е забранен.Тя е действаща военна база-Сирия е само на десетина километра.

Сирийците превръщат Мардин в център на християнството и градът си остава такъв и досега,макар че заради емиграцията 11-те църкви работят на ротационен принцип.Истинският център на общността-и на всички сирийски християни по южната граница на Турция-е на няколко километра източно от града.манастирът Дейр юл Зафаран е основан през 493 г. и от 1160 до 1920-те е седалище на Сирийския патриарх.Сега в него живеят неколцина монаси и сираци,които доскоро развеждаха туристите.След реновацията по програма ФАР тази работа се върши от екскурзоводи.

мардин няма задължителна забележителност-целият град може да се смята за такъв.Улиците са осеяни с указателни табели и дружелюбна туристическа полиция,с чиято помощ лесно се намира пътя за медресето Сити Радвийе,където пазят отпечатък от десния крак на Мохамед,или за църквата Кърклар (Св. 40 мъченици"),построена през 569 г.

Сирийската равнина може би отговаря най-точно на понятието "задължителна забележителност"-и дори местните жители знаят това.Тя се вижда от почти всяка точка на града,а на най-добрите са разположени кафенета и ресторанти,където всички маси гледат към нея.

Те са най-подходящата гледна точка и към онази особеност на Мардин,която го отличава от повечето близкоизточни градове.Подобно на връстниците си от Афганистан и Индия,местните момчета пускат хвърчила и водят битки,опитвайки се да прережат кордите на противника.Победеното хвърчило се откъсва от собственика си и поема по въздушните течения-докато не падне на улицата или не отлети към равнината.


View Larger Map