Памуккале – замък,бял като памук !

>> сряда, 2 декември 2009 г.

Памуккале – замък,бял като памук !
Памуккале е известно турско курортно градче във вилаета Денизли, отстоящ на 30 км северно от град Денизли, но също така и е един от най-забележителните природни феномени на Турция.

Белотата и формата на скалните образувания, простиращи се на около 3000м, им придават вид сякаш са направени от памук. От тук идва и името на природния феномен – Памуккале или Замък от Памук.

GSP Координати 37°54′ с. ш. 29°06′ в. д. / 37.9° с. ш. 29.1° в. д. (G)37.9, 29.1.
Памуккале



Историята и природата на Памуккале привличат хиляди туристи от цял свят с еднаква сила - не може да се кaжe дали посетителите идват тук, впечатлени от природните красоти или от загадъчните археологически останки на античния град Хиераполис.

Асфалтов път от град Денизли, минаващ през гъста гора, води направо към Памуккале. Изведнъж пред погледа, подобно на пухкави облаци, се възправят белоснежни скални грамади - като в приказките. В причудливо образувалите се каменни чаши по върховете им сияят малки кладенчета, а водата от тях се стича грациозно по скалните стъпала като шампанско. Контрастиращи на искрящото бяло, изумрудено-зелените долини, простиращи се в подножието на каменните изваяния, създават още по-феерична атмосфера.

Горещите извори на Памуккале извират от недрата на планината Кал Даъ в Западен Анадол, Турция. Водата с температура 35 градуса излиза, клокочейки изпод земята, и в изумителни каскади се спуска надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни. Повечето имат ослепително бял цвят, но някои са жълтеникави или кафяви. За съжаление, замърсяването на околната среда се отразява върху свежестта на цветовете. С течение на времето скалите са все повече и повече от натрупания под въздействието на течащата 35-градусова вода варовик.
Памуккале
Памуккале


Изворите на Памуккале са изключително лечебни - историята е запазила свидетелства, че много императори (а днес и много известни личности) посещавали този район, за да лекуват с целебните води нарушения на сърдечно-съдовата дейност, хипертонии, нервни болести, ревматизъм, кожни заболявания, рахит, паралич и заболявания на стомашно-чревния тракт.

Известна е и легендата за една девойка, която проклела съдбата за това, че не се е родила красива, и се хвърлила от скалите на Памуккале. Но като паднала във водата, тя тутакси била спасена от млад ловец, син на покровителя на Денизли, който се влюбил в нея от пръв поглед и я взел за жена. Целебните води на Памуккале били преобразили лицето на момичето и от грозно патенце тя се превърнала в красив лебед.

8173_3.jpgВ непосредствена близост до Памуккале се намира древния град Хиераполис, който е с огромно историческо значение. Останките от различни исторически периоди и култури го превръщат във важен археологичекски център.

Най-забележителните останки от сгради в него са Театъра, Храма на Аполон, Римските бани, Некропола и различни саркофази.

Смята се, че основателят на древния град Хиераполис е бил крал Бергама Еуменес II. В разцвета на елинистичния му период градът се превръща в един от важните културни центрове, но по-късно попада във владенията на Римската империя. През 17 година от новата ера, в епохата на Тиберий, и в 69 от новата ера, в епохата на Нерон, Хиераполис бил разтърсен от две огромни земетресения, които буквално го изтрили от лицето на земята, след което той отново бил възроден.

Блестящият културен и икономически разцвет на града през столетията достигнал своя връх по византийско време, когато селището било провъзгласено от Константин Велики за столица на областта Фригия.

Днес археологическите разкопки разкриват много от тайните на античния Хиераполис - храмът на Аполон и театърът не престават да очароват туристите.


Най-почитаният бог в Хиераполис бил Аполон. Храмът му бил построен през III в. от н. е. върху пещера, пълна с отровния газ плутоний (наречен на името на бог Плутон). В миналото пещерата била място за изпитание на монасите, които идвали тук, вземайки със себе си животни, които умирали, а божиите наместници, едва дишайки, оставали живи, до­казвайки своето превъзходство над останалите смъртни.

Развалините в южната част на града, които днес функционират като музей, в миналото са представлявали къпални. В басейна с лековита минерална вода, в който се е къпела и самата Клеопатра, днес плават останки от древния Хиераполис - невероятна атракция за туристите.


Хиераполис - Памуккале е един от обектите в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Памуккале
Памуккале
Памуккале
Памуккале
Памуккале
Памуккале
Памуккале
Памуккале


http://mr-bg.com

Read more...

ИСТИНСКИЯТ ЕЗИК,НА КОЙТО Е ГОВОРИЛ ХРИСТОС ЩЕ ЧУЕМ ТАЗИ ЕСЕН ! / П Ъ Т Я Т Н А Ц И В И Л И З А Ц И Я Т А !

>> вторник, 3 ноември 2009 г.

Описание Снимки:

snimka N 1000 - portata s dvata sfinksa - grad na hetite, centralna Anatoliq
1099 - Ezeroto Van
0052 - Hristianski manastir v grad Mardin - Turcia. Tuk vseki den liturgiite se chetat na Arameiski.




ИСТИНСКИЯТ ЕЗИК,НА КОЙТО Е ГОВОРИЛ ХРИСТОС ЩЕ ЧУЕМ ТАЗИ ЕСЕН !

Снимките за документалната поредица „Пътят на човешката цивилизация“ продължават този път по покана на Турското министерство на културата и туризма. След Меопотамия, екипът на dodofilm се отправи на 2400 км. на изток, за да изследва и представи пред аудиторията на България и света малко познатото царство на Урарту процъфтявало през първо хилядолетие преди Христа край водите на езерото Ван, разположено на височина над 2000 м. сред скалистите планини на Източна Турция. Малко са артефактите останали от него – два се съхраняват в Бритиш музеум, а още няколко в музеите на Анкара и Истанбул, но кадрите на нашия екип ще пресъздадат в детайли любопитната история на древното царство.
В документалната си поредица режисьорът Стилиян Иванов ще ни покаже и пещерни рисунки от девето хилядолетие преди Христа, идоли и дори играчки от този период, като може би най-впечатляващият експонат е скулптура на раждащата богинята майка, заобиколена от лъвове!
В Централна Анатолия, пътят на tvart минава през царството на хетите. Достигнало разцвета си през второ хилядолетие преди Христа, то се противопоставя на силната армия на древен Египет, води битки с Асирия и Вавилон и ни е оставило в наследство изумително красива порти със сфинксове и лъвове, както и каменни релефи разположени под открито небе, изобразяващи анатолийски богове и герои.
И три сензации!
Турското министерство на културата и туризма разреши на режисьора Стилиян Иванов да отвари и заснеме гробната камера на небезизвестния цар Мидас и зрителите на tvart ще могат да видят тайните й още тази есен.
За Фригия от първо хилядолетие преди Христа говорят кадрите на оператора Мирослав Евдосиев и от едно друго световно известно място – Гордион, столицата на фригите и мястото, където Александър Македонски разсича „гордиевия възел“, сбъдвайки предсказанията на пророците за идването на световния владетел.
Третата сензация, на която се натъкна екипът на tvart в земите на днешна Турция, касае най-известния човек и бог от древността до наши дни – Христос. Може би всички са чували за къщата на Дева Мария, за рожденото място на св. Николай и ап. Павел, но едва ли някой знае, че езикът на който е проповядвал Христос може да бъде чут и в наши дни. Да! Уж мъртвият език на божия син ще прозвучи по tvart след броени седмици. Защото, на повече от 2000 км. от България, близо до град Мардин се намира манастир, в който литургиите се водят на ... арамейски.
Тези и още много други неща снима в момента dodofilm в земите на Анатолия, които повече от всички други крият големите тайните на човешкия път от девето хилядолетие преди Христа до наши дни. Тайни, които tvart, по покана на Турското министерство на културата и туризма, ще разкаже на България и света в последните дни на отиващата си година.

>>>





СЛЕД 50 ДНИ

В ПУСТИНИ, МОРЕТА, ПЛАНИНИ И ЕЗЕРА

ПРИКЛЮЧИХА СНИМКИТЕ ЗА ДОКУМЕНТАЛНАТА ПОРЕДИЦА

П Ъ Т Я Т Н А Ц И В И Л И З А Ц И Я Т А

70 милиона жители ще гледат наш филм догодина

Още в края на тази година, за коледните и новогодишните празници, tvart ще стартира документалната поредицата за Месопотамия, Анатолия и Тракия. Продуцентът на историческата сага - Dodofilm, ще я разпространи на DVD на български и английски, както и ще организира представянето й в някои градове на България и света.

Премиерата на първите две части „Траките" ще бъде на 20 ноември в Аудиториума на трибунала в Хага, Холандия по покана на Алианс Франсез. На премиерата ще присъства авторът и режисьор Стилиян Иванов и операторът Мирослав Евдосиев.

Голяма част от сцените за останалите три части са заснети на територията на съвременна Турция, със съдействието на Турското министерство на културата, защото именно тук са оставили своите следи траки, хети, египтяни, асирийци, фриги, лидийци, перси, македонци, ликийци, комагени, елини, римляни, араби, византийци, латини, селджуци и османци.

Зрителите ще видят едни от най-старите следи от човешки крак запечатани във вулканична лава преди 17 000 години, както и скални рисунки на 11 000 години намерени в земите на Анатолия.

Родните места на Омир и Херодот; храмовете на Ефес, Милет и Ендара; гробницата на цар Мидас, чиято гробна камера бе отворена специално за снимките на филма и гробниците от Мира и Немруд, включени в списъка на Юнеско; статуите на Ищар, светилищата на Кибела, арамейските църкви, къщата на Дева Мария, живия език на Христос, мощите на св.Николай, танцът на дервишите... ще илюстрират зараждането на човешката цивилизация.

Освен за боговете и героите документалната поредица ще разкаже и за големите битки на древността - тази за Троя, сраженията на Рамзес II, похода на Александър Македонски, който в град Гордион - столицата на фригите, разсича „гордиевия възел", сбъдвайки предсказанията на пророците за идването на световния владетел. ...

Вълнуващ полет с балон над скалите на Каподокия, потапяне във водите на Памуккале и пътешествие с камили през пустинята, са поетичното обяснение на факта, че именно от тази част на света започват първите стъпки на човешката цивилизация. А оживените пазари на Дамаск, модерните небостъргачи на Истанбул и хилядите туристи дошли от цял свят ще ни убедят, че не всичко по тези земи е история.

Второто посещение на екипа на tvart.info в Турция предизвика интереса на над 20 електронни и печатни медии от южната ни съседка.

Режисьорът Стилиян Иванов съобщи на турските медии, че вече продуцентът oт Dodofilm Деян Неделчев търси начини филмът "Пътят на човешката цивилизация" да бъде показан не само в България и света, а и в най-големите градове на седемте области на Турция.

Кадрите на операторът Мирослав Евдосиев ще бъдат излъчени и в някои от профилираните канали, ставайки достояние на 70 милиона жители.

В заключение може да кажем, че земите на Тракия, Месопотамия и Анатолия, повече от всички други, крият големите тайните на човешкия път от древността до наши дни. Тайни, които телевизия tvart, ще започне да разкрива на България и света в последните дни на отиващата си година.

tvart / Portal Turkey

Read more...

Персийски дневник

>> петък, 18 септември 2009 г.












И>лияна Б>ожова

Иран е загадъчна и многолика страна, а в последните няколко месеца - и особено затворена. Специално за "Капитал", една студентка по иранистика от Софийския университет, която бе на специализация там месец след протестите, описа част от особеностите, с които се сблъска в страната на аятоласите, строгите нрави и поезията.
Случайни срещи

След като ни осведомяват, че самолетът ни за Техеран е кацнал аварийно в Москва и ще закъснее с близо 4 часа, се нареждаме на опашката последни и разбирам, че сме единствените не-иранки на полета. Усещам любопитните погледи на иранците докато около 40-годишен мъж започва да ни разпитва по какъв повод пътуваме за Техеран. Явно не много европейци избират тази дестинация без конкретна причина. Господинът, който се оказва инженер, веднага ни предлага да ни настани някъде след като пристигнем, ако нямаме резервирана стая в хотел. На едно листче ни написва името, телефонния номер и професията си. Също така иска да се убеди, че си носим необходимото облекло.

Даването на телефон веднага след запознанството е честа иранска практика. Например, докато пазаруваме в един ирански магазин, споделям с продавачката, че лично бих останала в страната много повече от месец, ако има начин. Тя се навежда към мен и ми предлага услугите на нейния колега с думите "има начин, омъжи се". Оказва се, че се шегува само донякъде - човекът не закъснява да ми даде телефона си.

Всъщност, има солидна причина такива мимолетни срещи да са толкова важни тук. Нито една възможност не трябва да се изпуска, предвид нормите за морално поведение между половете в Иран. В еднo патриархално общество като това, родителите уреждат брака на децата си, а едно почтено момиче не само не може да флиртува, но дори и да разговаря с непознати мъже. Последното се счита за истинско безочие. Което ме хвърля донякъде в удивление. Как се запознават и женят хората тук? Определено не вярвам всички да са братовчеди

Един от отговорите ми дава 50-годишният преводач от арабски на фарси в хотела, в който сме отседнали. Той не закъснява с предложението си - без да отчита факта, че между нас има около тридесет години разлика, мъжът заявява в прав текст, че иска да се ожени в България и ни моли, ако намерим някое подходящо момиче (каквото и да означава това), да се свържем с него. Колко точно сериозен е, разбирам след като вече съм отдавна вкъщи, когато за мое голямо учудване, получавам обаждане от непознат телефон. Оказва се същият господин, който не ме е забравил.



Религия

Днес е Ниме шабан, рожденият ден на Имам Махди (дванадесетия шиитски имам), отдавна чакан ден, за който навсякъде из Техеран има налепени плакати. Един от най-големите празници за шиитските мюсюлмани загатва за разликата между шиитите (15% от мюсюлманите в света) и сунитите. Дванадесетният шиизъм е официална религия на Ислямска република Иран и се базира на вярата в четиринадесет непогрешими водачи на ислямската общност - Пророкът, дъщеря му Фатима Захре и дванайсетте имама, които при сунитите не са на особена почит.

По време на святия ден по улиците са разположени специални шатри, под които са наредени големи варели, пълни с лимонада, която се раздава на хората в минаващите коли. На въпроса ми дали има специален начин за честването, 28-годишният О. отговаря отрицателно. Явно хората просто излизат по улиците и става доста пренаселено. „Не е като преди 15 години, когато наистина се усещаше празничната атмосфера, казва О. и добавя - и няма как да е, наистина религиозните хора са само около 10% от населението." В Техеран ли, питам. "В Техеран и в Иран като цяло. Тенденцията от началото на ислямската революция се е обърнала. Ако в началото на 80-те години над 90% от населението на Иран е било много религиозно, то сега е обратното. И ми се струва нормално, все пак огромна част от младите са доста по-умерени и западно настроени."

В разговор с Ш., който работи в студентските общежития, обаче разбирам, че нещата не са еднозначни. "Тук нямаме особени свободи, но за мен това е от второстепенно значение, защото повечето от ограниченията се дължат на самата ни религия. А за мен вярата в Бог е най-важното нещо!", заявява той категорично. После ме пита: "Ти си християнка, нали? В твоята страна как отдавате почит на Бог? Молите ли се като нас?" Настъпва колебание какво да кажа, понеже съм предупредена, че в Иран не се гледа с добро око, ако някой каже, че не е вярващ. "Някои хора се молят и ходят всяка седмица на църква, но като цяло не е като при вас", постигам компромисно решение. Шиитите се молят по три пъти на ден, а това е недостижимо постижение дори за силно вярващи българи.

Отговорът на Ш. внася яснота по иранската гледна точка. "Аз смятам, че всички религии са достойни и трябва да бъдат уважавани. Важното е да има религия. Ние не приемаме хората, които нямат религия."



Протестите

10 часа вечерта е. Пиша съчинение в библиотеката на общежитието, когато за поредна вечер чувам отвън виковете Аллах Акбар (Господ е велик – част от скандиранията, които ехтяха по покривите на Техеран в дните на протести след изборите). Вече знам, че това, с което всички свързват Иран тези дни - протестите, не са особено популярна тема за разговор. Този път обаче заговарям С., който е докторант по мениджмънт. "Чуваш ли това?", питам го. "Защо го викат, знаеш ли?" Той се колебае: "Знам, но не мога да ти кажа." Добре.

Малко по-късно явно размисля. "Свързано е с изборите преди два месеца. Чула си, нали? Хората мислят, че са излъгани и гласът им е бил напразен. Затова молят Аллах да въздаде справедливост." После С. примопмня как преди 30 години имам Хомейни обединява народа около себе си именно с този възглас. С него сегашните протестиращи искат да покажат, че не са против ислямската република, а против беззаконието.

Въпреки мълчанието, следи от протестите могат да се видят навсякъде. Разпоредителката в музея ми прави забележка да не излизам сама по улиците със зеленото манто, с което съм облечена. Зеленото е цветът на президентската кампания на Мир Хосейн Мосави, човекът който напълни улиците на Техеран с демонстранти. Тя ме предупреждава, че все още положението около наскорошното встъпване в длъжност на новоизбрания президент Махмуд Ахмадинежад е сложно и че по-добре да не се набивам на очи дори и да е неволно.

На пазара на Техеран пък ни пресреща около 25 годишен мъж с фланелка, на която пише някакъв комунистически лозунг на руски и с лепенка на носа. На перфектен английски с британски акцент ни пита дали искаме да видим най-старата част от базара - ебадате Емам Заде. Моята спътничка Синам, която е докторантка в САЩ, го пита откъде знае толкова добре английски. „Имам много приятели от Шотландия”. После го питаме за лепенката на носа – останка от протестите, в които очевидно е участвал.

За щастие има един тип хора, с които винаги можеш да обсъдиш всяка тема, независимо колко парлива – таксиметровите шофьори. „Най-недоволни от сегашното положение са младите, защото искат свобода, за да могат да живеят като всички останали млади хора," казва шофьор на такси, когото питам, докато се возим. “Не успяха на протестите, защото нямаха водач и не бяха достатъчно добре организирани“, констатира той.



За чужденците, иранците и поезията

Сядаме в софрехане (традиционно кафене, в което се сяда по турски на нещо като големи легла, с наредени възглавници по краищата). Иранец, който любопитно ни наблюдава от съседната маса, накрая се престрашава и ни заговаря. Каним го на нашата маса и започваме разговор. Сервитьорът обаче тихо му казва да се премести. Мъжът отказва под предлог, че уж сме приятели и се познаваме отпреди. Сервитьорът му носи чай, който не е поръчвал, поставя му го на съседното софре и този път заплашително му казва веднага да се премести. След няколко опита се отказва. Нашият нов познат ни обяснява причината за тази настойчивост - в Иран не е прието иранци и чужденци да седят на една маса.

А внимание към чужденците има навсякъде. При посещение в Народната библиотека почестите към нас като международни студенти са като към специални гости, взимат ни интервюта и ни снимат за иранско младежко списание. Причината за този необичаен интерес е, че в Иран туристите, които идват на почивка са сравнително малко (2.5 млн. души до средата на 2008 г.) на фона на 70-милионното население на страната и на 15-милонната столица Техеран.

Току-що пристигнали в Шираз (градът на поетите, в Югозападен Иран) се запътваме към Арамгахе Хафез (гробницата на един от най-великите ирански поети Хафез). Моята колежка от България се приближава и ми прошепва: „Някой ни следи, ей този мъж, за четвърти път го виждам”. Хващаме маршрутка на излизане, а той ни маха отвън, очевидно без да се притеснява, че сме го разпознали. Тогава унгарката с нас, която е била в Иран и преди ни успокоява: „Винаги има някой, който следи чужденците. Просто трябва да знаят къде са и какво правят през цялото време, но това трябва само да ни кара да се чувстваме по-спокойни”.

Не толкова спокойни сме обаче в 12 вечерта, когато си пробиваме път между навалицата на пазара, който работи до късно поради непоносимите дневни жеги. Чувам зад себе си двете ми спътнички да коментират притеснено: „Само още веднъж да мине покрай мен ще го ударя”. Става дума за някакъв мъж, който се е долепил плътно до нас и не можем да направим и крачка, без да усещаме присъствието му. С., която е италианка, казва: „Вървете по-бързо, по-бързо”, но в това няма смисъл в блъсканицата. „По-добре рязко спрете до някоя сергия”, предлагам. Той ни подминава.

Подканям да се върнем до полицейската кола, която съм видяла малко по-назад, но се сещаме, че в този час е направо немислимо за три млади момичета да са навън без придружител. "Иначе няма да ви уважават", е казал малко по-рано отговорникът на групата ни, когато ни предупреждава да се обличаме добре и да не закъсняваме вечер. В това време мъжът се приближава към нас, смеейки се и явно иска да ни каже нещо. А. се разкрещява на фарси: „Махай, се ще викнем полиция”. Той все пак се отдръпва на разстояние, но ни следи до хотела.

Иран обаче ме изненадва до последно. На митницата граничният полицай, разбирайки че съм студентка по персийски език, ми казва „рецитирай ми стихотворение”. Въпреки че това не е типичната реплика, която очаквате да чуете от паспортно гише, аз чинно изпълнявам пред смаяна опашка чужденци, чакащи за проверка на паспортите. Всъщност, не ми е проблем. Припомням си старото твърдение, че „най-изящното изкуство на Персия, живеещо в сърцето на всеки иранец, е поезията”. А аз, в крайна сметка, търся път към сърцето на Иран.

К>а>п>и>т>а>л

Read more...

На Гьокчеада !

>> сряда, 12 август 2009 г.

На Гьокчеада !

Пътешествия 22 July 2009 в 14:12

Уикенд от три дена на море не е за изпускане. Общо взето не можахме да убедим никой друг да дойде (всъщност само Софито се нави, но пътуването пропадна по други причини), но все пак с Нина решихме да отидем до Гьокчеада (Имброс от гръцки) за три дена. Тръгнахме в петък вечерта около 21 часа с намерението да хванем първия ферибот от Кабатепе в 8 сутринта. Покрай сестрата на Нина, бяхме замъкнали доста неща за нея и другите от острова. Почти в последния момент разбрах, че ще возим и едно дете до там. Първо малко се притесних за отговорността, но “детето” се оказа един 14 годишен тинейджър, който беше по-едър от мен. Както и да е, взехме го от Бяла река и си продължихме по пътя. А пътя всъщност не е толкова малко. Особено през нощта, със спирания и не дълъг престой на границите ни отне 7 часа. Пристигнахме на мястото, където тръгва ферибота в 4:30. Пред нас вече имаше 2-3 коли. Ние се наредихме и пробвахме да заспим, но в колата не може да се каже че успяхме. Първия опит за наспиване – неуспешен.

Ферибота от Кабатепе до Гьокчеада пътува близо два часа (на нас все ни се случи малкия ферибот :( ) и бяхме на острова към 10 сутринта. Цената на ферибота също ми се стори много приемлива (поне в сравнение, с тази, която плащахме в Гърция до Самотраки) – 20 лири за кола (около 18 лева), и не се плаща отделно за хората вътре.

Първата весела случка на острова беше, когато решихме да си купим бира за добре дошли. Всъщност Нина ми разказа историята как като е взела двете бири и казала да ги отворят, продавача веднага взел един вестник, разкъсал го на две и със перфектни движения на дюнерджия е увил двете бутилки във вестника (за да не се движим по улиците и да пием), след което ги е отворил. Всичко това с наведен поглед надолу без да я поглежда. Просто ей това се казва обслужване.

Бири във вестници

Стигнахме до плажа със сърф училищата, където беше сестрата на Нина. Там наистина се убедих, че на този остров ходят само българи. Въобще през цялото време на моменти съвсем изключвах, че не съм в България. Общо взето на плажа имаше толкова пловдивски коли, колкото и турски. Е, по по другите плажове си имаше доста турци, особено дошли за уикенда. На целия остров си е голяма пустош (от към растителност) и всяка сянка беше много ценна. Едвам си намерихме половин чадър под който да се опитаме да се наспим, в събота след обяд, но и втория опит да се наспим беше неуспешен. Единствено успях да изгоря на слънце.

В събота вечерта си направихме една разходка по южната част на острова. Отидохме чак до най югозападния плаж. Острова всъщност въобще не е малък и е доста хълмист. От единия край до другия ти отнема над 40 минути с кола. Плажовете обаче са им хубави, с пясък или много ситни камънчета. Не са като в Гърция. Общо взето предварителната ми представа, че Гьокчеда и Самотраки си приличат като природа тотално се разби (въпреки, че се виждат един от друг). Гьокчеада като цяло няма въобще висока растителност. Целия е в едни голи хълмове и съвсем ниски храсти.

Пейзаж от Гьокчеада

От плажа взехме друг път, който води към главния град, който също се казва Гьокчеада. Там седнахме в нещо като ресторант-закусвалня със страшно вкусни готвени манджи, които винаги са много яки. В съседство на ресторанта имаше турска сватба, което също си беше интересно преживяване. На един площад имаше нареди много столове под формата на буквата П, по средата танцуваха младоженците и разни други хора, а останалите гости седнали на столовете, ги гледаха. Нямаше никакво ядене и/или пиене. Само като си тръгвахме видяхме, че носят огромна триетажна торта. На връщане към България в едно друго село видяхме същата картинка, така че явно това са им традициите за сватба.

Турска сватба

Прибрахме се на плажа сравнително късно, и на плажа вече се беше заформил купона. Много насядали на земята хора, свещи за атмосфера и шума на морето. Просто чудесно. Отново всички са българи. Говори се само на български и английски с някои чужденци … въобще усещането ми беше че съм си у дома. Отново стана по малките часове преди да си легна. На сутринта се събудих още като напече слънцето върху палатката (нали ви казах, че там сянка няма).

Неделята решихме да си направим разходка из вътрешността на острова. И без това започнах да изгарям и реших, че този ден няма да е за плаж. Първо отидохме на неделния пазар в Гьокчеада. Нагледах се на истински турски пазар. Пълна класика – продават *всичко* (някои от нещата дори не знаех какви са), пълно е с хора, продавачите постоянно викат. Накупихме си разни неща за ядене и дребни подаръчета и решихме че ни стига толкова цивилизация.

След пазара тръгнахме да търсим Водопада, който се оказа, че никой не знае точно къде е :) Същия ден нямаше въобще вятър (разбирайте Прогноза) и Лина също дойде с нас. Знаехме че се тръгва от Dereköy, но там има бариера и не може да се продължи с кола. Оставихме колата и продължихме по пътя. Знаехме че има около два часа ходене, но не знаехме точно на къде. Имаше доста пътеки и в крайна сметка използвахме жокер “обади се на приятел в България” да ни каже на къде да ходим. И добре, че го направихме, защото бяхме тръгнали по грешна пътека. Вървим си ние по 40-градусова жега по един асфалт, слънцето вертикално над нас, няма сянка и търсим водопад. Общо взето аз въобще не видях реки на този остров, и се чудихме къде може да е този водопад. Междувременно се видя Самотраки и аз му махнах :) По едно време Нина викна Аллах и чухме вода в едно дере покрай пътя. Веднага тръгнахме надолу, колкото и стръмно да беше. Стигнахме до една мъничка, почти пресъхнала река, но си казахме че друга няма да е. Наистина това беше единствената река, която видях на острова. Имаше няколко язовира, които как се пълнеха, въобще не ми е ясно. Въпросната рекичка, до която стигнахме, беше почти пресъхнала, а малкото вода, която течеше беше направо топла. Все пак беше много по-добре от жегата на пътя. Едвам имаше място да се топнем, но беше много приятно да си лежиш и водата да тече покрай теб.

В рекичката

Това може би беше мястото, което най ми хареса на острова. Водопада успяхме да го намерим, но и той беше почти пресъхнала и едвам течеше само от едната страна. Колкото и да не ни се искаше трябваше да си тръгнем. Извървяхме обратния път по жегата, свършвайки всичката вода, която носихме и първото нещо, което направихме като стигнахме селото беше да си вземем нещо студено и освежаващо за пиене. Второто нещо беше да си вземем ядене :)
Неделя вечерта беше по-спокойно. Бяхме седнали на една масичка на плажа. Имахме салатка и допивахме йени ракъ-то. Нямаше почти никакви хора, а малкото останали непрестанно говореха за Прогнозата, която идвала от понеделник сутринта. Дори още през нощта, което мен въобще не ме уреждаше, защото ми се беше счупила едната рейка на палатката, и вятър от 25 m/sec нямаше как да понесе. За мое съжаление синоптиците този път познаха. Още от 1 часà започна да духа силно, а към 2-3 просто си съжалих палатката (най-вече да не се скъса от непрестанното мятане и опъване в счупената рейка), свалих рейките и отидох да спя в колата. Нина също дойде по някое време, защото в нейната много духало. Така за поредна вечер не можахме да спим, защото постоянно някой се надигаше и поглеждаше дали палатките ни не са отнесени.

В понеделник сутринта (доста по-късно от колкото обещаваха) всички сърфисти бяха във водата. Вятъра наистина беше силен. Като седиш на плажа, песъчинките направо болезнено се удрят в теб, а косата ми просто се напълни с пясък. Поседяхме, погледах сърфистите, и решихме да си тръгваме.

Сърфисти

Естествено не бързахме да напускаме острова, а отидохме на друг плаж. Намерихме един доста просторен и с доста малко хора и си направихме един плаж там. Постепенно започнаха да идват повече хора, но ние пък си тръгнахме :)

Плаж на Гьокчеада

Решихме да обиколим малко селата из вътрешността на острова. В крайна сметка разгледахме само Tepeköy, което всъщност старо гръцко село, и му личеше. Имаше доста хубави възстановени къщи, но имаше и доста запуснати.

Tepekoy

След Tepeköy нещо изпуснахме пресечката за другото набелязано село и се озовахме в Гьокчеада. Така и така бяхме там, а и вече бяхме поогладнели и решихме отново да хапнем в същия ресторант. Отново беше много вкусно и на прохладно място.
Не оставаше много време до ферибота и си взехме по една бира във вестник за прощаване :) Опитахме се неуспешно да си намерим хубаво сенчесто място с изглед към морето да си изпием бирите и в крайна сметка седнахме пред една огромна купчина с мрежи за риба, които образуваха малко сянка.

Бира на сянка

Качихме се на ферибота в 16 часа, където през почти двата часа пътуване успях и малко да дремна. След това взехме участъка до границата без почивка. Този път поне беше по светло :) Точно малко преди границата в един хълмист район, карайки нагоре-надолу, успяхме да видим 6-7 залеза на слънцето. Просто наблюдаваш как залязва, а като се качиш на следващия хълм отново виждаш голямото червено слънце. Почти като в Малкият принц, който веднъж е гледал 44 залеза за една вечер.

Стигнахме до границата и минахме супер модернизираната турска страна. След това дори, за малко почивка, се помотахме из новия безмитен магазин, който си е цял mall !

Почти се бях зарадвал, че сме си почти в България, когато на българската граница просто ни вбесиха. Никъде няма такава простотия. Толкова абсурдни ситуации само аз няколко минути рядко могат да ти се случат. Чак не ми се говори, че ме хваща срам, че съм българин. Знам че ще завърша негативно този иначе толкова хубав пътепис, но просто така ни беше и нас. През целия път из България вместо да си спомняме хубавите моменти от острова, ние си говорихме за простотията на българските митничари.

http://iko.drundrun.org

Read more...

Туризъм в Турция:"Гостът е пратеник на Бог ! "

>> събота, 11 юли 2009 г.

Туризмът в Турция все още не чувства кризата !
---------------------------------------------------
У нас, турците, е заложена генетично една поговорка: „Гостът е пратеник на Бог”, затова гостът трябва да бъде посрещнат и изпратен с усмивка, да бъде обгрижван, да му помагаш във всеки момент !
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Конкретни проблеми, с които се сблъскват пристигащите у нас (България) –
престъпността, невъзможността да плащаш в евро, неуютните хотели, незнанието на чужди езици от страна на обслужващия персонал, все още неразработените допълнителни пакети и т.н.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Около 125 000 са леглата за туристите в Истанбул, като броят им за последните две години е нарастнал с 25 000, а близо 8 милиона туристи са посетили древната столица през миналата година, предаде специалният пратеник на БГНЕС в Турция.

Председателят на асоциацията на хотелиерите и инвеститорите в туризма г-н Тимур Байъндър

заяви, че въпреки регистрираното намаляване на проявите в конкресния туризъм, спадът в развитието на бранша засега е минимален. Според него в турската държава няма шанс за незаконно строителство или експлоатация на хотели, тъй като веднага биват отнемани лицензите, а сградите-нарушители се събарят. Г-н Байъндър, който често е гостувал в България, смята, че страната ни тепърва трябва да се справи с европейските изисквания в областта на туризма.

Той посочи и конкретни проблеми, с които се сблъскват пристигащите у нас –

престъпността, невъзможността да плащаш в евро, неуютните хотели, незнанието на чужди езици от страна на обслужващия персонал, все още неразработените допълнителни пакети и т.н.

Членовете на председателстваната от него асоциация са 300, като 30 от тях са собственици на хотели и инвеститори в бранша извън Истанбул. Два са режимите на лицензиране в хотелиерството – от страна на Министерството на туризма и от страна на общините. Само през миналата година летище Йешилкьой и пристанище Каракьой в Истанбул са посрещнали 7 200 000 туристи, а през ГКПП Капитан Андреево – Капъ куле в Турция са влезли 2,5 милиона. От тях поне един милион са посетили Истанбул.


Г-н Байъндър посрещна екипа на БГНЕС в хотел „Харем”, на 10-ина минути път през Босфора с ферибот и любезно отговори на въпросите ни.


БГНЕС: -Г-н Байъндър, доколко световната финансова и икономическа криза се отразиха негативно на туризма в Турция?


Тимур Байъндър: -Кризата немуинуемо се отрази и в Турция, при това във всички сфери, усеща се и в областта на туризма. Но разчетите показват, че броят на пристигащите от чужбина през тази година в сравнение с миналогодишния поток не е намалял особено. Турция винаги е била сред страните, най-успешно развиващи туризма си. Ръстът за миналата година беше с 10%, такъв растеж отбелязвахме и във всяка предходна година. Докато през тази година се усеща лек спад, което за мен вече означава криза. Но ситуацията с кризата се усеща много повече във вътрешния туризъм, което е по-лошата страна на самата криза. Защото ние не разчитаме само на чужденците. Истанбул е огромен център, всеки идва тук заради големите луксозни хотели, в които се правят много мащабни прояви от типа на симпозиумите, конгресите, научните конференции. Но обхватът им чувствително се сви, което намали и постоянната пълняемост на хотелите.


БГНЕС: - Колко са членовете на вашата асоциация?


Т.Б.: - Всеки, който е собственик на хотел или го разработва под наем, който се явява работодател и инвеститор в областта на туризма, може да членува в нашата асоциация. До момента членовете ни са около 300, като 30 от тях са от туристическия бранш извън Истанбул. Особеното в нашия туризъм е това, че не само частният бизнес, но и кметствата развиват тази сфера. Т.е. имаме хотели, за чието изграждане се взема лиценз от Министерството на туризма и други, на които общините издават разрешителните. Хотелите с първия вид лиценз се подчиняват на строги стандарти според категоризацията им, докато т.нар. общински могат да бъдат и без баня. Допреди две години Истанбул разполагаше със 100 000 легла, разделени по равно между министерството и общините. През миналата година броят на хотелските места скочи с 15 000, а до края на тази година очакваме ръст от още 10 000 легла. Така 75 000 ще бъдат местата за туристите в хотелите до 5 звезди и „S”-класа, а за посетителите в т.нар. общински хотели остават не по-малко от 50 000.


БГНЕС: - Как се регулира изграждането на хотелите, възможно ли е презастрояването на пространствата за отдих, особено на първата линия край морския бряг, например?


Т.Б.: - Има железен закон в държавата, който всеки, тръгнал да работи в туризма, е длъжен да спазва. То предвижда строежите да отстоят най-малко на 100 метра от бреговата ивица. Възможно е обаче хотелите да бъдат един до друг.


БГНЕС: - Има ли случаи на незаконно строителство на хотели и какви са санкциите спрямо тях?


Т.Б.: - Много е проста процедурата. Министерството на туризма категорично не им издава лиценз и те не могат да работят, нито пък попадат в официалните списъци на туроператорите. Какъв е смисълът да построиш нещо, което ще стои празно? Или пък, ако си позволят да нарушат проектите – да вдигнат, например, повече етажи, или да нарушат 100-метровата изискуема граница и т.н., общината също ги лишава от разрешително. В Турция е много трудно да изградиш нелегално хотел, по-скоро невъзможно. Законите ни са много строги. Общините упражняват постоянен контрол още по време на самото строителството. Когато е необходимо, отнемат се лицензите и сградите се събарят.


БГНЕС: - Хотелиери заявиха, че напоследък броят на туристите от Южна Америка расте главоломно, а и те се забелязват навсякъде в Истанбул. Плод на масирана кампания от страна на турското министерство на туризма ли е това?


Т.Б.: - По принцип хората отвъд Океана са много любопитни към Европа. И като изминат това толкова дълго разстояние, пътят до Турция им се вижда нищожен. Още повече, че сега и самолетните билети силно поевтиняха, а има и много директни линии. Имаме вече директен полет от Истанбул до Сао Паоло, самолетите са за 350 пасажери. Така южноамериканците започнаха наистина да пристигат на големи групи и постоянно. Не трябва да се пропуска обаче и грамадната опознавателна кампания на държавата не само в Южна Америка, но и в Индия и Китай. Миналата година летище Йешилкьой и пристанище Каракьой в Истанбул посрещнаха 7 200 000 туристи от чужбина. През ГКПП Капитан Андреево – Капъ куле и от Гърция са влезли 2,5 милиона души като туристи, от които 1 милион са пристигнали в Истанбул. Общият поток на миналогодишните туристи, посетили Истанбул, възлиза поне на 8 милиона души. Правят се много големи отстъпки от цените за груповите посещения в хотелите, изобщо за целите пакети.


БГНЕС: - А турците пътуват ли в чужбина като туристи?


Т.Б.: - О-о, броят им е много голям напоследък и аз в момента не рискувам да посоча конкретна цифра! Турците обичат да пътуват и го правят все повече. Засили се потокът им към Гърция, все пак съседни държави сме. Пътуват и до България, най-вече през зимата. Но категорично не желаят да пътуват с личните си автомобили, оказва се особено голям проблем заради престъпността – крадат се колите им, или части от тях, нападения и грабежи се случват... Заради това турците отказват да пътуват до България с колите си. А е толкова близко! Тръгваш сутринта и за обяда си вече си в България! Но пък се страхуваш да си оставиш колата някъде. В хотелите има охранявани паркинги, но страхът е налице. Дори и мен са ме предупреждавали да не потеглям с кола, но съм го правил, макар и страхът да не ме е отпускал през цялото време.


БГНЕС: - Турция започна предприсъединителни преговори за членството си в Евросъюза. Има ли на този етап поставени от страна на Брюксел някакви специални изисквания или стандарти за покриване в областта на туризма?


Т.Б.: - Няма специални изисквания към нас. Но си има европейски стандарти за сертифициране. В Турция вече навлиза тази сертификационна система, което означава, че никой не би могъл да работи без сертификат за съответната професия. Например, не е достатъчно да готвиш вкусни ястия за ресторанта, трябва да имаш и сертификат за професията на готвача. Тепърва ще се уточняват изискванията за сертифициране на отделните професии в туризма и ще има, разбира се, курсове и изпити. Който не ги издържи, преориентира се в други сектори.


БГНЕС: - И сега прави впечатление високото ниво на обслужването, всички са много усмихнати и вежливи. Как го постигате?


Т.Б.: - В Турция през последните години образованието в туризма напредна твърде интензивно. Имаме специализирани училища, гимназии, колежи, университетски факултети. За работа в туризма се назначават образовани хора, възпитани в добри обноски. Назначаването на неграмотни хора в услугите е вече минало. Това е изключително важно, персоналът е първата реклама. Ние много държим на това, когато туристите се приберат в родината си, да разказват на приятели колко са доволни от престоя си в Турция. Така самите те работят за привличането на още повече клиенти за нас. Ами това си е хем скрита, хем безплатна реклама, нали? Освен това, у нас, турците, е заложена генетично една поговорка: „Гостът е пратеник на Бог”, затова гостът трябва да бъде посрещнат и изпратен с усмивка, да бъде обгрижван, да му помагаш във всеки момент.


БГНЕС: - Г-н Байъндър, кажете честно какво не ви харесва в България в областта на туризма, нали сте гостували често?


Т.Б.: - България е едно крайно симпатично място, то е сред любимите ми места от световната география – не само, защото сме комшии. По-рано, когато самолетните билети за Европа бяха скъпи, със съпругата ми пътувахме със семейния ни автомобил. Е, ама като огладнеем и се огледаме за ресторант край пътя – няма! Така се научихме да си носим храна, спрем и седнем някъде и хапваме сандвичи. Тогава непременно изникваха дечица на тумби и добре, че винаги имахме бонбони и сладки, черпехме ги. Вярно, че това бяха бедните времена на България, в магазините нямаше нищо. Помня няколкото магазини на „Кореком”, но и те почти нищо не предлагаха. Ох, мола ви се, не ми връзвайте кусур, не ми се обиждайте на думите, но аз казвам това, което съм видял! Сега, 20 години след смяната на режима, България още не може да въздъхне облекчено. Трябва да се помисли много сериозно за разнообразието в туристическите услуги. Ако отида в София, ще я разгледам и какво правя после, с какво ще ме задържите да остана и да харча парите си там? Ами предложете ми посещение във винарна, например – хем ще видя как у вас се прави виното, хем ще контактувам с нови хора. А екскурзоводите, пък и всички от хотела и ресторанта, трябва да говорят на анлгийски, немски, френски, испански – само с български и руски работата не става. Освен това, не може да се прави сравнение между вашето Черно море, което е доста капризно, и нашето Бяло, или Егейско море, където времето всеки ден е едно и също... Което означава, че трябва да се работи за европейския турист. Какво иска той – уютна и спокойна стая в хотела, удобно легло без гвоздеи в матрака, изпрани до блясък спално бельо и хавлии, перфектна чистота в банята и тоалетната. Важно е дори фасадата на хотела да се освежава всяка година, вярно, струва свят пари, но пък привлича окото. Оставал съм в хотели в Пловдив и в София – стаята лед студена, подът като камък, в банята не ти се влиза, една малка мивка, стърчи един грозен душ... Другият проблем е, че като трябва да заредиш колата с бензин, не можеш да платиш в евро. Ако има наблизко чейнч-бюро, то е поне на 40 километра. Или пък преди като те спрат пътните полицаи – разглежда го този мой паспорт, изучава го и вземе, че го пъхне в джоба си. И ако в бързината потеглиш, чак на границата можеш да се усетиш, че всъщност документът ти е в джоба на полицая. Ако пък трябва да те накажат, униформените не говорят чужди езици. Ами да вземат да напишат проклетия акт и да приберат парите, да те оставят да продължиш по пътя си, но няма как и да се разберем. И други случаи – например, в ресторанта си поръчваш бутилка вино и сервитьорът ти казва цена от 100 евро. Съгласен съм да платя, но ако действително виното струва толкова, а не в порядъка на 3 евро. Това непременно да те прецакат, да ти ударят балтията отблъсква туристите. Е, какво правим тогава? Няма по-лоша реклама от лошите услуги и от лошия персонал. Не ми се сърдете, така е. Някак всичко е устроено така, че да ти усложнява живота. Но съм сигурен, че скоро европейският финес и уют ще навлезе и в поведението, и във всеки български хотел. А хората в България са прекрасни, те заслужават хубав живот. И ние, мюсюлманите в Турция, и вие, християните в България, искаме еднакви удобства, когато си плащаме./БГНЕС

Истанбул / Турция

Портал Турция

Read more...

Спрете да завиждате и да броите чашките на туристите,а работете !

>> петък, 10 юли 2009 г.

Райската градина Дикили,Турция (Юли 2009 г.),сн.България Таймс

За "туризма" в България !

За какви бедни туристи дами и господа от в."монитор" ми говорите след като чужденците са си платили пакета all inclusive за почивка в България ?

Не почиват на аванта,нито даром,нали !

Спрете да завиждате и да броите чашките на туристите от чужбина - те са си ги платили двойно и то са платили за менете алкохол !

Това са туристи,които оставят в България поне 2000 Евро !

С колко още пари да идват туристите в България?

Еми all inclusive включва всичко - ядене и пиене ди припадък !

Докато не се промени това отношение към туристите все по-малко ще почиват в България!

Какво искате-да преяде даден турист с all inclusive в хотела и после да тръгне да яде кебабчета,за да подпомага българските улични търговци.

Не знаете какво пишете !!!


Елате на почивка в Турция да видите как се прави туризъм - туристът е цар!


И в Турция има празни заведения,но никой не мрънка,а още повече работи!


Това стимулира конкуренцията и борбата за всеки турист да му угаждат е невероятна !


В България има само мързел и мрънкане до небето !

Продължавайте бодро в същия дух да обвинявате чуждестранните туристи за всичко и съвсем скоро сами ще се прескачате в бетонните си джунгли,ако вече не и настъпил този момент,неважаеми собственици на хотели !

Ще продължавам да почивам в Турция,докато се отнасят по такъв начин с туристите в България !

10.07.2009 г.,Дикили-Турция

Още:

Дикили-Турция : ПЕРФЕКТНАТА ПОЧИВКА !

Read more...

Дикили-Турция : ПЕРФЕКТНАТА ПОЧИВКА !

>> четвъртък, 9 юли 2009 г.

Дикили,Турция на около 30 км от Саръмсаклъ (Айвалък) или на около 400 км. от българската граница !

All inclusive-около 700 лева за 9 нощувки+ако си със собствен пранспорт-около 100 лева за бензин А-95) !
Получавате:

Хотел на брега на морето с огрома градина с палми,зокуми,маслинови дръвчета и маси със столове и шезлонги между тях,басейн-голям и малък за деца !


Сянка,шезлонги,напитки-чай,кафе,вода,безалкохолно,интернет връзка,почистване на стаите-всекидневно,тв,собствен паркинг,нон-стоп охрана-
всичко това без пари
!


Кеф ти на шезлонг на трева,кеф ти на шезлонг на плажа и на пясъка !

Храна-обилна и на корем /4 пъти дневно/ !

Дикили,Турция-РАЯТ !
Седиш си на хладно под палми,зокуми,борове на няколко метра от морето с питие и имаш чуство,че си в рая,раят на земята !

Огромно е учудването ми още при първата разходка,че 99% от къщите имат символична оградка,а по дворовете има за крадене !


















08.07.09,Dikili,Turkey

Photos:Portal Turkey

Read more...

StatCounter

T.C. KÜLTÜR VE TURİZM BAKANLIĞI

T.C. KÜLTÜR VE TURİZM BAKANLIĞI
T.C. KÜLTÜR VE TURİZM BAKANLIĞI

1.

Гледайте филма "Бетонни градини",Генка Шикерова за Слънчев бряг !

Created by Portal Turkey

  © Blogger template Webnolia by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP