Истанбул-столица на цивилизации !

Истанбул-столица на цивилизации 2010

Последната фаза на подготовките за обсадата на Истанбул от османската армия...

Изпратена 06.01.2010 09:15:29 UTC

Обновена 06.01.2010 09:15:29 UTC

Османският владетел султан Мехмед Втори, приключи в началото на 1453тагодина подготовката за обсадата на Истанбул. Румелийските полкове бяха съсредоточени в Едирне. От главната военна база в Едирне към Истанбул най-напред потеглиха тежките оръдия, охранявани от 10 хилядна кавалерия. Задачата на тази кавалерия бе не само охрана на оръдията но същевременно и превземане на малките крепости с малочислен гарничон, разположени по крайбрежието на Черно и на Мраморно море. През февруари 1453та година три византийски кораба бяха стоварили десант на брега на Мраморно море и тези сли бяха нападнали турските селища и бяха отвлекли в Истанбул много пленници. Авангардните сили водени от Караджабей превзеха Визе, Силиври, Мидйе, Бигадос и достигнаха пред стените на Истанбул. След падането на тези византийски крепости, Акчайлъ Мехмед Бей раздели флотата си на две групи. Едната група кораби остана да патрулира в Мраморно море срещу нпадения на византийски пирати, а втората група се насочи към Черно Море. Командващият османската флота Балтаоглу Мехмед бей, устнови базата си в залива носещ днес неговото име и се включи в операцията в Черно Море. Тежките османски оръдия потеглих от Едирне на първи февруари 1453та година. Всяко от тези оръдия бе теглбено от 50 чифта волове и бе придружавано от 200 членен отряд. Пред артилерията се придвижваше отряд от работници и майстори които ремонтираха пътищата за да могат тези оръдия да се придвижват без сериозни проблеми. Артилериятадостигна стените на Истанбул след дълго пътуване продължило 64 дена.

По-голямата част от румелийските полкове потеглиха от Едирне в края на месец март 1453та година достигнаха за десет дена Истанбул. Анадолските полкове водени от Бейлербейи Исхак паша и Махмуд паша преминаха през Чанаккале на европейска територия и се обединиха с румелийските полкове пред Истанбул. На пети април, на четири километра от стените на Истанбул бе установен генералният щаб на османската армия. На 6ти април авангардните османски подразделения се доближиха на 800 метра до стените на Истанбул.

Ето накратко разположението на османските сили пред стените на Истанбул. Дясното крило на армията бе под контрола на анадолски полкове. По-късно към тях се присединиха и полковете на бейовете Караманогулларъ, Текелиоглу и Айдън. Централните сили бяха разположени в района срещуположно на днешните порти Едирнекапъ и Топкапъ. Тук бяха съсредоточени гвардейските полкове на султан Мехмед Втори, на Садразам Али паша и всички пехотни полкове Капъкулу. Като втори ешелон бяха разположени полковете на бейовете Саруханоглу и Ментешеоглу. В лявото крило на централните сили се намираха румелийски полкове командвани от бейлербея Караджа бей. Тези полкове контролираха района от Едирнекапъ до Златния рог. Към тях бяха присъединени като подкрепления полковете на бейовете Хамитоглу и Исфендияроглу. В тила на османската армия бяха разположени заградителни полкове, които да охраняват османските сили от евентуално нападение от балканските територии. Контролът на района на Златния рог и н пристанището, бе предаден на сили ръководени от Заганос Мехмед пша. На тези сили бе дадена и задачата да изградят потонен мост от местността Хаскьой до отсрещния бряг.

Червената, украсена със злато палатка на султан Мехмед втори се намираше на върха на един хълм, от който се откриваше изглед към целия регион от Топкапъ до двореца Теквур. Този хълм, където днес се намира болницата Малтепе, бе на хиляда и 200 метра от стените на Истанбул. Гвардейските полкове капъклу бяха разпложени около палатката в традиционното за османските сили разположение под формата на полумесец. В центъра, се намираха гвардейски еничарски полкове. Пред централните сили бе разположена артилерията. За да се предпази от внезапни излази, османската армия бе изкопла по цялата лния на обсадата дълбоки ровове. Оръдията нй-напред бяха разположени срещу Айвансрайъ, Едирнекапъ и Топкапъ. Определени бяха и точките където ще се копаят тунели под крепостните стени.

Докато османската армия се подготвяше за една дългосрочна обсада, жителите на Истанбул също се подготвяха усилено. Император Константиндвети, след като установи че градът е обсден изцяло, одготви съответните планове за отбрана. Тъй като крепостните стени по брега на Златния рог и на Мраморно море бяха под защитата на венецианска флота, тук бяха оставени малочислени византийски подразделения. Входът на Златния рог бе затворен с дебела тежка верига. Защитата на входа се водше от смесена византийско-венецианска флота. Византийските кораби бяха снабдени с катапулти, скорпиони, сифони за гръцки огън и малки оръдия. Венецианските кораби бяха снабдени с много по-тежки и мощни оръдия.

В периода между 6ти и 11ти април Османската армия приключи подготовките за обсадата на града. Тежките оръдия бяха настанени на позиции. Същевременно леката артилерия бе започнала още на 7ми април да бомбардира крепостните стени. На 9ти април, венецианските сили и флота командвани от адмирал Антонио в Златния рог заеха отбранителни позиции. За да демонстрират че са в съюз с византйците, венециански подразделения организираха парад по протежение на крепостните стени. Преди да даде заповед за зпочване на обсадата, султан Мехмед втори изпрати в Истанбул длегация от послници водена от везира Мхмуд паша и поиска от византийския император да предаде ключа на града. Византийският император отхвърли това искане. На 12ти април тежките османски оръдия започнаха да бомбардират крепостните стени. Османската флота се разположи на 12ти април в района под името Диплокенейон. Византийците бяха впечатлени и уплашени от прехода на тази флота от 400 корба. Артилерийската бомбардировка също допринесе за разрастването на страха и паниката сред жителите на града. Тежките оръдия можеда да осъществят само сдем или осем изстрела на ден, но лекта артилерия бомбардраше без почивка стените и фортификационните съоръжения. Следваше се следната стратегия-леките оръдия подлагаха на постоянен огън опрделен участък от стените, и след като стените започваха да се подават, започваше огън по същта област с тежките оръдия, и по този начин този участък на стените рухваше. Крепостните стени на Истанбул, устояли на множество обсади, този път не можеха да устоят на моща на оръдията. Населението на града бе в паника и пълководците бяха установили че стните няма да могат да устоят дълго време на огъня на артилерията. Въпреки това, всяка нощ се ремонтираха разрушенията в стените. Но вече бе стнало ясно, че наблжава последният час на византийското владичество в Истанбул, тъй като нищо не можеше да възпре устрема на османската армия.

До нова среща.

Портал Турция