Пристанищата на Истанбул !

Истанбул-столица на цивилизациите 11/10

Пристанищата на Истанбул...

Изпратена 24.02.2010 08:40:54 UTC

Обновена 24.02.2010 08:40:54 UTC

През византийския период Истанбул бе един много важен пристанищен и търговски център. През последния период на византийската империя, по крайбрежието на Златния Рог се бяха наредили редица по-малки и големи търговски пристанища. В района на днешния квартал Кумкапъ се намираше военно пристанище за византийската бойна флота. След превземането му от турците през 1453та година, той съхрани този свой статут на важен пристанищен и търговски център. Търговските пристанища схрниха своите места и своя статут. Златния Рог бе естествен залив на Истанбул и тъй като бе заобиколен от високи хълмове, бе защитен от бурните ветрове. Две млки реки стичащи се в залива, създаваха слабо течение, което осигуряваше постоянното прочистване на водите му. Но наличието на силно морско течение в района на Сарайбурну създаваше известни затруднения при входа на корабите в Златния Рог. Движението на кораби по водите на Босфора, в който имаше силно морско течение, винаги изискваха голямо майстроство от мореплавателите. По бреговете на Златния Рог се редяха малки ателиета, дървени къщи и млки вили. Зад тях проличаваха на места назъбните крепостни стени. Но картината която доминираше бе изгледът на военната корабостроителница Терсанеи Амире и наредените докове.

При превземането на Истанбул, основната роля бяха изиграли пехотните полкове, но и османската флота не бе бездействала и прекарвайки крабите си в Златния Рог, бе принудила византийците да съсредоточат на кперостните стени откъм залива нови сили и по този начин бе нмалена числеността на защитниците на стените които станаха целта на основния пехотен удар. Именно по време на обсадата на Истанбул Султан Мехмед Завоевателя бе осъзнал значението което има една силна флота. След превземането на града, той обърна голямо внимание на строежа на нови кораби за бойната флота. Най-напред за целта бяха използвани старите византийски военни корабостроителници разположени западно от Пера. Но след време, те се оказаха неспособни да отговарят на нуждите и бе решено в района западно от кулата Галата да бъде построена нова военна корабостроителница. Строежът на корабостроителницата известна по-ксно под името Терсанеи Амире започна през 1513та година и приключи в много кратък срок. Венецианецът Антонио Джустиниани отбелязва че за срок от една година са били построени над 140 дока, наредени паралелно на крайбрежната ивица.

Във всеки един от доковете едновременно е можело да се води строителството на по две кадърги. Близо до докомете са се намирали складовете в които са се съхранявали необходмите за корабите материали кто платна, мачти, гребла. Някои от тези складове са били построени от камък и покрити с оловни покриви. Преди военни походи, в корабостроителницата започваше да кипи усилена работа, призоваваха се всички майстори корабостроители в империята. Освен това, доставката на необходимите за строежа на военните кораби материали съживяваха и търговията в Истанбул. Греблата се изработваха в град Трабзон, платовете за платната се доставяха от Ерибоз и Египет, металните елементи от Самоков, въжетата основно от Трабзон и Самсун, асфалтът от Албания и остров Митилини. Оловото и калаят се транспортираха от Великобритания. Необходимия мед се добиваше в Кастамону. Понякога големи поръчки получаваха и занаятчиите в Галата. В корабостроителницата, освен каторжници работеха и много висококвалифицирани работници.

Императорската корабостроителница допринасяше за оживлението в пристанището, а моряците на военните кораби, които през зимните месеци стояха неангажирани в казармите си, се наемаха на работа в търговсик кораби, работилници или по строежи. Морската пехота, Левентите пък препълваха близките кафенета и мехни и осигуряваха прехрана за дребните търговци имащи магазини в близост до доковете или морските казарми.

Голямото оживление на пристанището на Истанбул, постоянно пристигащите и зминаващи търговски кораби се отразяваха и на живота в града. Чуждестранните кораби влизащи в залива, ако пристигат откъм Сарайбрун, бяха длъжни да поздравяват мператорския дворец Топкапъ с оръдейни салюти. След това, големите кораби закотвяха пред Галата, а малките в Златния Рог.

Митническият контрол на пристигащите товари се осъществяваше в специален митнически район, и под контрола на нчалник наричан Гюмрюк Емини. Сградата на митницата се е намирала в днешния квартал Еминьоню, откъдето идва и името му.

Втория митнически район на Истанбул бе в старата крепост Галата, и продължи да работи тук до средата на 19ти век.
В Истанбул имаше приспособени пристанища за различните стоки. Например хранителните продукти и зърното доставяни в града се разтоварвха в Ункапанъ, дървените материали и трупите се разтоварваха в Одункапъ. Пристигащите от Европа стоки пък се разтоварваха в Галата и оттук се транспортираха до търговците с помоща на хамали, които бяха обединени в специална гилдия.

TRT - VOT / Портал Турция