Дворецът Долмабахче

ИСТАНБУЛ-КУЛТУРНА СТОЛИЦА 14/10

Описание на двореца Долмабахче...

Изпратена 13.09.2010 06:28:11 UTC

Обновена 13.09.2010 06:28:11 UTC

В някои от програмите ни разказваме за историческите обекти на Истанбул и за дворците, които имат напълно различно значение и носят много следи във връзка с живота на османските султани. В някои от предишните ни програми бяха разказали за дворците Топкапъ и Долмабахче. Подробното разглеждане и описанието на дворците изисква много време. Дворците са едни от важните архитектурни паметници на Османската империя. След обявяването на републиката дворците, кьошковете и замъците със всички мебели и предмети в тях са били предадени на ВНСТ, с което станали национална собственост. Днес всички те са реставрирани и преобразени в музей. Преди няколко седмици бяхме ви разказали за създаването на двореца Долмабахче. Тема на днешната ни програма отново ще бъде този прекрасен дворец.

Дворецът Долмабахче със цялата си структура и събитията на които е станал сцена показва периода на модернизацията на Османската държава поощрена от конкуренцията с големите държави. Противоречието между традиционното и новото в структурата на двореца, излиза на среща ни като една от новостите на османската архитектура. С тази промяна в дворцовата архитектура и живот упранлението на империята също се сдобило със съвременна структура. Реформата на султан Абдюлмеджит през 1839та година довела до сериозни промени в двореца. Двореца Долмабахче и всички постройки към него съставляват последния голям дворцов комплекс носещ следите на османското изкуство. Основите на двореца са от кестеново дърво. Освен кея дълъг 600 метра двореца има два монументални входа по суша, единия от които привлича внимание с декорацията си. От фронталната страна на двореца се намира голяма императорска зала, а крилото до него е отредено за харема. Мебелите, копринените персийски килими,завесите и всички други предмети в двореца са останали запазени до днес. В централната част на двореца, който е обграден от поддържана градина се намира „Официалния салон”, който е по-висока от другите помещения. Под купола висок 36 метра има зала с 56 колони, която е осветявана от най-големия полилей в света тежащ четири и половина тона, изработен от чешки кристал и имащ 750 лампи.

Хамамите на двореца също са много прочути. Хамама на селямлъка тоест помещенията предназначени за мъжете е изработена от алабастър. Прозорците на двореца са от специално стъкло с филтър за ултравиолетовите лъчи. В помещенията предназначени за падишаха стенните украшения са много по-богати от тези в другите помещения. Дъждовната вода трупаща се по покрива е свързана с канализацията посредством отводнителен канал. В канализационната система отпадъчната вода се пречиства преминавайки през различни опрецаии след което от 4 различни места се влива в морето.

В харема, който е в края на коридора се намират султанските спални и апартамента на валиде султан и помещенията на другите жени и прислуга. Помещенията в Селямлъка, които са предназначени за посланниците са по-различни от тези в двореца Топкапъ. За разлика от тези в двореца Топкапъ тук помещенията са закрити. Северната пристройка към двореца е предназначена за принцовете. Днес тази част е преобразена в музей за изящните изкуства. С реформата на султан Абдюлмеджит през 1839 година държавния управителен орган е бил предаден на правителството. Държавата тоест падишаха е гаранцията на реформата. Това положение е отразено и в архитектурата на двореца. Двореца е бил пренесен на европейския бряг. В новия дворец са използвани елементи с елинистичен характер, които не били характерни за архитектурата на Истанбул като бакон, колони, мемориални стълбища и други.

След края на Османската империя двореца Долмабахче бил използван като президентска резиденция от Мустафа Кемал Ататюрк, който починал там на 10 Ноември 1938ма година. Тленните останки на Ататюрк в последствие били пренесени в Анкара. В памет на Мустафа Кемал Ататюрк часовниците в двореца са оставени в часа, в който е починал.
Дворецът Долмабахче със своето минало и настояще е много ценен паметник, който се съхрянава за да може идните поколения да видят това величие и политическия и социален живот от предходните столетия.

Радио "Гласът на Турция" / Travel in Turkey