Туризмът в Турция все още не чувства кризата !
---------------------------------------------------
У нас, турците, е заложена генетично една поговорка: „Гостът е пратеник на Бог”, затова гостът трябва да бъде посрещнат и изпратен с усмивка, да бъде обгрижван, да му помагаш във всеки момент !
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Конкретни проблеми, с които се сблъскват пристигащите у нас (България) –
престъпността, невъзможността да плащаш в евро, неуютните хотели, незнанието на чужди езици от страна на обслужващия персонал, все още неразработените допълнителни пакети и т.н.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Около 125 000 са леглата за туристите в Истанбул, като броят им за последните две години е нарастнал с 25 000, а близо 8 милиона туристи са посетили древната столица през миналата година, предаде специалният пратеник на БГНЕС в Турция.
Председателят на асоциацията на хотелиерите и инвеститорите в туризма г-н Тимур Байъндър
заяви, че въпреки регистрираното намаляване на проявите в конкресния туризъм, спадът в развитието на бранша засега е минимален. Според него в турската държава няма шанс за незаконно строителство или експлоатация на хотели, тъй като веднага биват отнемани лицензите, а сградите-нарушители се събарят. Г-н Байъндър, който често е гостувал в България, смята, че страната ни тепърва трябва да се справи с европейските изисквания в областта на туризма.
Той посочи и конкретни проблеми, с които се сблъскват пристигащите у нас –
престъпността, невъзможността да плащаш в евро, неуютните хотели, незнанието на чужди езици от страна на обслужващия персонал, все още неразработените допълнителни пакети и т.н.
Членовете на председателстваната от него асоциация са 300, като 30 от тях са собственици на хотели и инвеститори в бранша извън Истанбул. Два са режимите на лицензиране в хотелиерството – от страна на Министерството на туризма и от страна на общините. Само през миналата година летище Йешилкьой и пристанище Каракьой в Истанбул са посрещнали 7 200 000 туристи, а през ГКПП Капитан Андреево – Капъ куле в Турция са влезли 2,5 милиона. От тях поне един милион са посетили Истанбул.
Г-н Байъндър посрещна екипа на БГНЕС в хотел „Харем”, на 10-ина минути път през Босфора с ферибот и любезно отговори на въпросите ни.
БГНЕС: -Г-н Байъндър, доколко световната финансова и икономическа криза се отразиха негативно на туризма в Турция?
Тимур Байъндър: -Кризата немуинуемо се отрази и в Турция, при това във всички сфери, усеща се и в областта на туризма. Но разчетите показват, че броят на пристигащите от чужбина през тази година в сравнение с миналогодишния поток не е намалял особено. Турция винаги е била сред страните, най-успешно развиващи туризма си. Ръстът за миналата година беше с 10%, такъв растеж отбелязвахме и във всяка предходна година. Докато през тази година се усеща лек спад, което за мен вече означава криза. Но ситуацията с кризата се усеща много повече във вътрешния туризъм, което е по-лошата страна на самата криза. Защото ние не разчитаме само на чужденците. Истанбул е огромен център, всеки идва тук заради големите луксозни хотели, в които се правят много мащабни прояви от типа на симпозиумите, конгресите, научните конференции. Но обхватът им чувствително се сви, което намали и постоянната пълняемост на хотелите.
БГНЕС: - Колко са членовете на вашата асоциация?
Т.Б.: - Всеки, който е собственик на хотел или го разработва под наем, който се явява работодател и инвеститор в областта на туризма, може да членува в нашата асоциация. До момента членовете ни са около 300, като 30 от тях са от туристическия бранш извън Истанбул. Особеното в нашия туризъм е това, че не само частният бизнес, но и кметствата развиват тази сфера. Т.е. имаме хотели, за чието изграждане се взема лиценз от Министерството на туризма и други, на които общините издават разрешителните. Хотелите с първия вид лиценз се подчиняват на строги стандарти според категоризацията им, докато т.нар. общински могат да бъдат и без баня. Допреди две години Истанбул разполагаше със 100 000 легла, разделени по равно между министерството и общините. През миналата година броят на хотелските места скочи с 15 000, а до края на тази година очакваме ръст от още 10 000 легла. Така 75 000 ще бъдат местата за туристите в хотелите до 5 звезди и „S”-класа, а за посетителите в т.нар. общински хотели остават не по-малко от 50 000.
БГНЕС: - Как се регулира изграждането на хотелите, възможно ли е презастрояването на пространствата за отдих, особено на първата линия край морския бряг, например?
Т.Б.: - Има железен закон в държавата, който всеки, тръгнал да работи в туризма, е длъжен да спазва. То предвижда строежите да отстоят най-малко на 100 метра от бреговата ивица. Възможно е обаче хотелите да бъдат един до друг.
БГНЕС: - Има ли случаи на незаконно строителство на хотели и какви са санкциите спрямо тях?
Т.Б.: - Много е проста процедурата. Министерството на туризма категорично не им издава лиценз и те не могат да работят, нито пък попадат в официалните списъци на туроператорите. Какъв е смисълът да построиш нещо, което ще стои празно? Или пък, ако си позволят да нарушат проектите – да вдигнат, например, повече етажи, или да нарушат 100-метровата изискуема граница и т.н., общината също ги лишава от разрешително. В Турция е много трудно да изградиш нелегално хотел, по-скоро невъзможно. Законите ни са много строги. Общините упражняват постоянен контрол още по време на самото строителството. Когато е необходимо, отнемат се лицензите и сградите се събарят.
БГНЕС: - Хотелиери заявиха, че напоследък броят на туристите от Южна Америка расте главоломно, а и те се забелязват навсякъде в Истанбул. Плод на масирана кампания от страна на турското министерство на туризма ли е това?
Т.Б.: - По принцип хората отвъд Океана са много любопитни към Европа. И като изминат това толкова дълго разстояние, пътят до Турция им се вижда нищожен. Още повече, че сега и самолетните билети силно поевтиняха, а има и много директни линии. Имаме вече директен полет от Истанбул до Сао Паоло, самолетите са за 350 пасажери. Така южноамериканците започнаха наистина да пристигат на големи групи и постоянно. Не трябва да се пропуска обаче и грамадната опознавателна кампания на държавата не само в Южна Америка, но и в Индия и Китай. Миналата година летище Йешилкьой и пристанище Каракьой в Истанбул посрещнаха 7 200 000 туристи от чужбина. През ГКПП Капитан Андреево – Капъ куле и от Гърция са влезли 2,5 милиона души като туристи, от които 1 милион са пристигнали в Истанбул. Общият поток на миналогодишните туристи, посетили Истанбул, възлиза поне на 8 милиона души. Правят се много големи отстъпки от цените за груповите посещения в хотелите, изобщо за целите пакети.
БГНЕС: - А турците пътуват ли в чужбина като туристи?
Т.Б.: - О-о, броят им е много голям напоследък и аз в момента не рискувам да посоча конкретна цифра! Турците обичат да пътуват и го правят все повече. Засили се потокът им към Гърция, все пак съседни държави сме. Пътуват и до България, най-вече през зимата. Но категорично не желаят да пътуват с личните си автомобили, оказва се особено голям проблем заради престъпността – крадат се колите им, или части от тях, нападения и грабежи се случват... Заради това турците отказват да пътуват до България с колите си. А е толкова близко! Тръгваш сутринта и за обяда си вече си в България! Но пък се страхуваш да си оставиш колата някъде. В хотелите има охранявани паркинги, но страхът е налице. Дори и мен са ме предупреждавали да не потеглям с кола, но съм го правил, макар и страхът да не ме е отпускал през цялото време.
БГНЕС: - Турция започна предприсъединителни преговори за членството си в Евросъюза. Има ли на този етап поставени от страна на Брюксел някакви специални изисквания или стандарти за покриване в областта на туризма?
Т.Б.: - Няма специални изисквания към нас. Но си има европейски стандарти за сертифициране. В Турция вече навлиза тази сертификационна система, което означава, че никой не би могъл да работи без сертификат за съответната професия. Например, не е достатъчно да готвиш вкусни ястия за ресторанта, трябва да имаш и сертификат за професията на готвача. Тепърва ще се уточняват изискванията за сертифициране на отделните професии в туризма и ще има, разбира се, курсове и изпити. Който не ги издържи, преориентира се в други сектори.
БГНЕС: - И сега прави впечатление високото ниво на обслужването, всички са много усмихнати и вежливи. Как го постигате?
Т.Б.: - В Турция през последните години образованието в туризма напредна твърде интензивно. Имаме специализирани училища, гимназии, колежи, университетски факултети. За работа в туризма се назначават образовани хора, възпитани в добри обноски. Назначаването на неграмотни хора в услугите е вече минало. Това е изключително важно, персоналът е първата реклама. Ние много държим на това, когато туристите се приберат в родината си, да разказват на приятели колко са доволни от престоя си в Турция. Така самите те работят за привличането на още повече клиенти за нас. Ами това си е хем скрита, хем безплатна реклама, нали? Освен това, у нас, турците, е заложена генетично една поговорка: „Гостът е пратеник на Бог”, затова гостът трябва да бъде посрещнат и изпратен с усмивка, да бъде обгрижван, да му помагаш във всеки момент.
БГНЕС: - Г-н Байъндър, кажете честно какво не ви харесва в България в областта на туризма, нали сте гостували често?
Т.Б.: - България е едно крайно симпатично място, то е сред любимите ми места от световната география – не само, защото сме комшии. По-рано, когато самолетните билети за Европа бяха скъпи, със съпругата ми пътувахме със семейния ни автомобил. Е, ама като огладнеем и се огледаме за ресторант край пътя – няма! Така се научихме да си носим храна, спрем и седнем някъде и хапваме сандвичи. Тогава непременно изникваха дечица на тумби и добре, че винаги имахме бонбони и сладки, черпехме ги. Вярно, че това бяха бедните времена на България, в магазините нямаше нищо. Помня няколкото магазини на „Кореком”, но и те почти нищо не предлагаха. Ох, мола ви се, не ми връзвайте кусур, не ми се обиждайте на думите, но аз казвам това, което съм видял! Сега, 20 години след смяната на режима, България още не може да въздъхне облекчено. Трябва да се помисли много сериозно за разнообразието в туристическите услуги. Ако отида в София, ще я разгледам и какво правя после, с какво ще ме задържите да остана и да харча парите си там? Ами предложете ми посещение във винарна, например – хем ще видя как у вас се прави виното, хем ще контактувам с нови хора. А екскурзоводите, пък и всички от хотела и ресторанта, трябва да говорят на анлгийски, немски, френски, испански – само с български и руски работата не става. Освен това, не може да се прави сравнение между вашето Черно море, което е доста капризно, и нашето Бяло, или Егейско море, където времето всеки ден е едно и също... Което означава, че трябва да се работи за европейския турист. Какво иска той – уютна и спокойна стая в хотела, удобно легло без гвоздеи в матрака, изпрани до блясък спално бельо и хавлии, перфектна чистота в банята и тоалетната. Важно е дори фасадата на хотела да се освежава всяка година, вярно, струва свят пари, но пък привлича окото. Оставал съм в хотели в Пловдив и в София – стаята лед студена, подът като камък, в банята не ти се влиза, една малка мивка, стърчи един грозен душ... Другият проблем е, че като трябва да заредиш колата с бензин, не можеш да платиш в евро. Ако има наблизко чейнч-бюро, то е поне на 40 километра. Или пък преди като те спрат пътните полицаи – разглежда го този мой паспорт, изучава го и вземе, че го пъхне в джоба си. И ако в бързината потеглиш, чак на границата можеш да се усетиш, че всъщност документът ти е в джоба на полицая. Ако пък трябва да те накажат, униформените не говорят чужди езици. Ами да вземат да напишат проклетия акт и да приберат парите, да те оставят да продължиш по пътя си, но няма как и да се разберем. И други случаи – например, в ресторанта си поръчваш бутилка вино и сервитьорът ти казва цена от 100 евро. Съгласен съм да платя, но ако действително виното струва толкова, а не в порядъка на 3 евро. Това непременно да те прецакат, да ти ударят балтията отблъсква туристите. Е, какво правим тогава? Няма по-лоша реклама от лошите услуги и от лошия персонал. Не ми се сърдете, така е. Някак всичко е устроено така, че да ти усложнява живота. Но съм сигурен, че скоро европейският финес и уют ще навлезе и в поведението, и във всеки български хотел. А хората в България са прекрасни, те заслужават хубав живот. И ние, мюсюлманите в Турция, и вие, християните в България, искаме еднакви удобства, когато си плащаме./БГНЕС
Истанбул / Турция
Портал Турция
Read more...
) и бяхме на острова към 10 сутринта. Цената на ферибота също ми се стори много приемлива (поне в сравнение, с тази, която плащахме в Гърция до Самотраки) – 20 лири за кола (около 18 лева), и не се плаща отделно за хората вътре.
Същия ден нямаше въобще вятър (разбирайте Прогноза) и Лина също дойде с нас. Знаехме че се тръгва от Dereköy, но там има бариера и не може да се продължи с кола. Оставихме колата и продължихме по пътя. Знаехме че има около два часа ходене, но не знаехме точно на къде. Имаше доста пътеки и в крайна сметка използвахме жокер “обади се на приятел в България” да ни каже на къде да ходим. И добре, че го направихме, защото бяхме тръгнали по грешна пътека. Вървим си ние по 40-градусова жега по един асфалт, слънцето вертикално над нас, няма сянка и търсим водопад. Общо взето аз въобще не видях реки на този остров, и се чудихме къде може да е този водопад. Междувременно се видя Самотраки и аз му махнах 
Публикации
