Няма нищо красиво по международния път на изток от Пловдив Е 80,но има едно отлично кафене за шофьори на камиони - Мотел "Мерита" с темпераментен и загрижен собственик.Тук има чудесен кюфте - кебап това са сочни топки от месо,както и неустоимият специалитет от дълги по един метър филии хляб,припечени във фурната и поръсени със сусамови семена.
Успявам да си изпрося да се кача при един голям,с кръгъл корем мъж и забележителна глава по посока на Турция.Почти пирамидална по форма,главата му се заостря от приличната на биволска шия към малка квадратна коронка.Той се качва в кабината и ме иненадва,като изважда едни много елегантни очила с кокалени рамки,сякаш сме в библиотека,а не в товарен камион,дълъг 40 стъпки.
Шофьорът е дружелюбен и любезен човек и няколкото думи,които знае на английски,са главно имена на дестинации.Научавам,че едно от последните му пътувания го е отвело чак до Узекистан.Две седмици натам и обратно,по 430 мили на ден.
Излизаме от паркинга,спираме рязко,за да пуснем друг камион да мине,и това кара редицата висящи иконки над предното стъкло да се разлюлеят.
След миля или две пред нас виждам табела,която кара пулсът да се ускори.Е,добре де,поне моят пулс."Истанбул.Двеста осемдесет и пет мили".
Късно следобед е.Влизаме в Турция през едно село,наречено Капъкуле.Тук гръцката,турската и българската граница се срещат като три европейски комина към Азия.Една голяма джамия стърчи изоставена на ничия земя,но освен нея в това малко място няма нищо привлекателно.Разядено от границата,Капъкуле изглежда се състои от много бетонен асфалт,много стоманени огради,огромна рамка със знака на турската митница в центъра,бензиностанция,железопътна линия,паркинг за камиони о разорани полета,простиращи се от двете страни и изпъстрени с найлонови торбички.
Вземам такси за няколкото мили до близкия град Едирне (Одрин по български).Покрай четирилентовата магистрала се издигат функционални сгради,малки хотели и скромни къщи,върху които се раззвяват големи червени знамена със звездата и полумесеца на Турция - странен ислямски символ за една светска република без официална религия.
В обратна посока дълга колона от камиони се движи бавно на запад.Какъвто и да е резултатът оъ опита на турското правителство да се присъедини към Европейския съюз,турските бизнесмени са вече там,както изглежда.
Пръв и наистина вълнуващ поглед към хоризонта на Едирне - доминиращ от масивните кубета и извисяващите се минарета на една от най-красивите джамии в света.
Близкият поглед към града не е толкова драматичен.Улиците са претъпкани,фаровете са пуснати и купувачите са се развилнели.На главната улица има супермаркети,а в страничните улички хората продават плодове и зеленчуци направо от каросериите на камионите.Нашият хотел е забутан сред грозд от ниски постройки с различна степен на старост и състояние на поддръжка.Вътре прилича на музей.Големи,удобни,старомодни фотьойли и дивани,заобиколени от всякакви видове дребни украшения от определен период.Сметачни машини,шевни машини,стара парна ютия,магнетофон с две ролки,тромпет.Това е като капсула на времето от трийсетте години.
Една открита камина създава далечната представа,че въобще не си в Турция,а на хиляди мили оттук.В Англия.
Турция - Ден трийсет и седми:От Пловдив към Едирне (Одрин) от Майкъл Палин,"Нова Европа"
With Me : Abdurrahman
СЛЕДВА
Read more...
ТУРЦИЯ ЩЕ СТАНЕ ЕДНА ОТ ПЕТТЕ СТРАНИ В СВЕТА С НАЙ-РАЗВИТ ТУРИЗЪМ...
Публикации
